Колко безопасно е да се печем на слънце, какви заболявания слънчевата светлина може да излекува, а какви да предизвиква?
По време на летния отдих прекарваме много време на слънце, стараем се да се сдобием със слънчев загар. От една страна престоят на слънце е полезен, тъй като ултравиолетовите лъчи помагат на организма да синтезира витамин Д.
От друга страна колкото повече време прекарваме на слънце, толкова по-големи са шансовете да си докараме рак на кожата.
Двете на лица на ултравиолетовите лъчи
Ултравиолетовите лъчи са един от най-обсъжданите в науката компоненти на слънчевия спектър. Разделението е на 3 основни групи – по дължината на вълната. За различия на 2 от тях разказва сайтът на СЗО. Но една закономерност е ясно забележима – колкото по-дълга е вълната, толкова по-дълбоко прониква светлината.
Дългите ултравиолетови лъчи на практика не се поглъщат – 320-400 нанометра, от озоновия слой и стигат до земната повърхност. Това са малко по-малко от 90% от всички ултравиолетови лъчи. На кожата това облъчване предизвиква бърз, но краткотраен загар.
Възможно е да проникне в дълбоките слоеве на кожата, затова голямо количество ултравиолетови лъчи може да направи кожата нееластична и провиснала. Учените подозират, че може да увеличи риска от рак на кожата, но механизмът не е напълно ясен.
Предполага се, че предизвиква окислителен стрес в клетките. Такава светлина излъчват и лампите в дискотеките. Ултравиолетовите лъчи със средна дължина на вълната усилва синтеза на меланин – пигмент, който отговаря за нашата коса и кожа.
Този вид слънчеви лъчи отговарят за по-бавния, но устойчив загар.Когато реагират на ултравиолетови лъчи тип Б, горните слоеве на кожата изтъняват, а клетките потъмняват, за да защитят своята ДНК от увреждане. Именно от високите на УВБ изгаряме на слънце. Ултравиолетовите лъчи със средна дължина потискат делението на кератиноцити – основни клетки на външния кожен слой. Затова учените предполагат, че може да помогне срещу дерматологични заболявания, предизвикани от прекомерно интензивно делене на клетките.
Третият тип – с най-къси вълни, 100-280 нанометра, или UVC, които озоновият слой поглъща на практика напълно. Именно те се използват в болничните заведения за дезинфекция, тъй като имат най-разрушителен ефект върху ДНК.
Ултравиолетовите лъчи често се използват за дезинфекция. При липса на други методи за борба с бактериите в питейната вода, ярката слънчева светлина за 6 часа помага за унищожаването на микроорганизмите.
Светлият витамин
Витамин Д3, известен като холекалциферол, регулира обмяната на калций в организма и поддържа здравината на костите.
Образува се в епидермиса – основно, в 2 от най-дълбоките от 5-те слоя. Синтезът на витамина включва 2 стадия. В първия е въвлечено веществото 7-дехидрохолестерол.
Под въздействие на ултравиолетови лъчи тип В една от връзките на това вещество се разкъсва и вместо нея се образува химическа връзка от друг тип – Пи-връзка.
Следващата стъпка не изисква участие на слънчева светлина – полученият предшественик на витамин Д3 се преобразува отново, превръща се в същия витамин. За да покрием нуждите си от витамин Д3 напълно трябва да прекарваме по 5-15 минути на открито през лятото. И не е задължително да се събличаме, площта на лицето и на ръцете е напълно достатъчно. Но по-тъмната кожа и лошото време изискват повече време за набавяне на необходимото количество витамин Д3.
