Някои експерти твърдят, че покупката на храни с повишено съдържание на протеини и на завишена цена, това е все едно да си хвърляш парите в тоалетната.
Прави ли са те?
Колко белтъчини всъщност са ни нужни? Помагат ли те за справяне с наднормените килограми? И кого изобщо помагат?
В началото на 20-ти век канадският изследовател на Арктика Вилялмур Стефансон взема решение в продължение на 5 години да яде само месо. Съответно и неговото меню се състояло приблизително на 80% от мазнини и 20% белтъчини. 20 години по-късно повтаря експеримента, но под наблюдение на специалисти от известна болница в Ню Йорк, но се ограничил само до 1 година. Стефансон искал да опровергае мнението, че само с месо човек няма да може да оцелее. Но и по време на двата експеримента бързо му ставало лошо, ако трябвало да яде само постно месо, тоест с малко мазнини.
Развивал т.нар. белтъчно отравяне, което нарекли – „изтощение от заешко”.
Симптомите изчезвали, когато променял менюто и започва да яде по-малко белтъчини и повече мазнини. След тези експерименти и животът в Ню Йорк и с типичното американско хранене Стефансон започва да се оплаква от влошаване на здравословното състояние. И тогава взема решение да се върне към предишната си диета с ограничение на въглехидратите и много белтъчини и мазнини и доживява до 82 години. Неговите експерименти са едно от малкото научни доказателства, че многото белтъчини могат да се окажат вредни.
Въпреки голямата популярност на протеиновите хранителни добавки, много от нас не знаят точно, от колко белтъчини имат нужда как да ги приемат.
Белтъчини на авансцената
За последните 20 години нивото на затлъстяване сред британците се е повишило с 2 пъти, подобна е ситуацията и у нас. Много хора започват по-съзнателно да подхождат към храненето. Заменяме белият хляб с черен и пълнозърнест, а обикновено мляко с обезмаслено.
В маркетинговото шоу за здравословния начин на живот белтъчините изпълняват главна роля – рафтовете на супермаркетите са пълни с протеинови барове и ежедневни храни, обогатени с белтъчини.
Но колко всъщност ни трябват?
Белтъчини са необходими за растежа и възстановяването на клетките на тялото. Белтъчната храна – месо, риба, яйца, млечни продукти и бобови в стомаха се разграждат на аминокиселини, които се абсорбират от тънкото черво. След това черният дроб „решава” какви аминокиселини са необходими на организма. Останалото се отмива от урината.
Възрастните, чиито начин на живот не е особено активен, се съветват да употребяват дневно по 0.75 грама белтъчини на килограм тегло. Средно това са 55 грама за мъже и 45 грама за жени. Можем да си ги набавим от 2 порции – с размер на една шепа от храни като месо, риба, тофу, ядки и бобови. Ако белтъчините не са достатъчно, възниква косопад, появяват се обриви или теглото се понижава, заради загуба на мускулна маса. Но подобни странични ефекти се срещат рядко, основно при тези, които страдат от хранителни разстройства.
Белтъчини за фитнес маниаци
За повечето от нас белтъчините се свързват с бодибилдинга. Силовите упражнения водят да разпад на белтъците в мускулите. А за да укрепват, е необходимо тези белтъчини да се възобновят. Особено важна роля в отключването на процеса на синтеза на белтъчини играе аминокиселината – левцин. Някои специалисти дори смятат, че ако след тренировка не ядем, богата на белтъчини храна мускулите няма да пораснат.
